Националният дарителски фонд (НДФ) „13 века България“ направи дарение на Народно читалище (НЧ) „Алеко Константинов 1897“ в София, съобщиха от екипа на НДФ.

Дарението включва 70 книги от различни жанрове, свързани с българската и световната история, култура и литература. 

Книгите са издания на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Издателство „Захарий Стоянов“, Издателство ИК „Списание Пламък“, Академично издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, Фондация „Българско историческо наследство“.

Сред дарението са и книги от поредицата „Българско изкуство. Имена“.

Темата за изхвърлянето на храна е във фокуса на детската книга „Спаси ме от боклука! Един домат разказва“. Това съобщават издателите от „Мармот“.

Автор на книгата е Биляна Константинова, а илюстратор - Анна Цочева. 

„Спаси ме от боклука! Един домат разказва“ поставя предизвикателство пред родителите да бъдат честни с децата си, когато разговарят по тази тема и да открият заедно начин така, че да изхвърлят по-малко храна у дома, разказват издателите.

По думите им много често плодовете и зеленчуците отиват на боклука само защото са „погрознели“, а най-изхвърлян от всички е доматът. Книгата дава още отговори на въпросите плод или зеленчук е доматът, колко тежи най-големият домат на Земята, колко вода „пият“ доматите, как се отглеждат те и др.

Изложба "Поезия и музика в Розовата долина" се открива днес в Общинска библиотека "Искра" в Казанлък, съобщиха от културния институт. Изложбата е подредена в отделите „Заемна за възрастни” и „Читалня“.

На 1 октомври отбелязваме Деня на българската поезия, напомниха от библиотеката. За пръв път е честван в Калофер през 1960 година, възстановен е от Писателския съюз през 1994 година. В отдел „Заемна за възрастни” са изложени книги от български поети-класици като Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Мара Белчева и на наши съвременници като Дамян Дамянов, Марин Бодаков и други. Изложбата е на разположение на читателите до 5 октомври.

В „Читалня“ до края на месеца може да бъде разгледана изложба, посветена на композиторите от Розовата долина. Тя е създадена по повод Международния ден на музиката, който се отбелязва за първи път п

Романът „Момчето, което завърза Луната за Земята“ на Мартин Касабов ще бъде представен на 15 октомври в книжен център „Гринуич“ в София, съобщават от издателство „Жанет 45“. Събитието ще е с участието на Николай Колев.

„Майка разказва приказка на болното си дете – за момче и момиче в пустинята, за архипелаг на сънищата, небесен град и черна птица, която носи със себе си безкрайната нощ. Болестта и сънят се преплитат и детето пропада в този свят на изгубена любов. Спасението му ще зависи от отчаян детектив, чиято сянка разгадава случаите му, както и от мъж, който мрази чехли“, пише редакторът Борис Минков. 

Той отбелязва, че в своята нова книга Мартин Касабов развива умело интереса си към странни, паралелно съществуващи светове и времена, пустини, морета, миражни източни градове, лунни пейзажи. Колкото и да са н

Георги Господинов, Костадин Костадинов и Йордан Р. Йорданов са сред авторите, които ще раздават автографи в рамките на „Алея на книгата“ днес, съобщават организаторите.

Носителят на международната награда „Букър“ Георги Господинов ще разговаря с читатели за новата си книга „Градинарят и смъртта“, чиято премиера бе преди дни, по време на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

Костадин Костадинов ще представи романа си „Ловецът на пеперуди“, който възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Книгата е носител на националната литературна награда „Елиас Канети“ (2023) и награда „Хеликон“ (2022). Йордан Р. Йорданов ще говори за книгата „Династията на БалгУрите“. Томът представлява научно-изследователски труд, който проследява древната и съвременната етноге

Жан-Пол Сартр е първият лауреат, който доброволно се отказва от вече връчена или обявена награда. Преди него има редица номинирани, които се отказват от премията, най-често поради политически натиск. Единственият друг лауреат, който се отказва доброволно от титлата е виетнамският политик Ле Дък Тхо, който е удостоен с Нобелова награда за мир през 1973 г. за приноса му в преговорите по мирното споразумение за прекратяване на Виетнамската война,водени с Хенри Кисинджър, държавен секретар на САЩ (1973-1977). Ле Дък Тхо отказва наградата, защото към момента на връчването Виетнам още е във война и не е постигнат мир.